Извадки от завещанието на Плевенския Вакъф и завещанието на Гаази Али бея:
Аз като предводител на акинджиите дето съм се бил и като завоевател на Плевена града и син на Михаил бея и слуга на Михаил бейоглу и на султана на виалета Мусо Кеседжия и като участник в боевете между баязидовите синове и като забележителен едноименец отличил се в Косовския бой и завзел града Плевен, Ловеч и Никопол, наедно с 33 села и планини и гори подпомогнат от братята си Искендер бей и споменувам най напред с похода на Мохамеда II срещу жестокия Влади Дракул който слиса самите нас турци с нечуваните си безчовечия и като беше набил на колове и разпънал на кръст 40 000 души и изгорил други 20 000 души живи на клада и 8 години воювахме и 1477 и в 1479 нападнахме Трансилвания и като управник на Никополския санджак и като водител на акинджиите във войните срещу Маджари, Венецианци и Власи завещавам многото свои имоти – села, гори, пасбища воденици, тепавици, дюкяни и пр. за дели и основател на вакъфа та да няма гонения и отмъщения с лична цел и за да се запазят личните имоти и богатства от конфискация и с присъствието на висш чиновник пратен ми от Бруса и изложихме желанията си пред него и заверено надлежно от кадиите завещанието ми добива сила на закон за цялата турска държава.
И затова го споменавам в по сетнешния обширен ферман и го оставям на Мютевелията на Вакъфа Фатме-Ханъм и въз основа на старите фермани с чието съдържание съм запознал и с допълнение потвърдено от Султана и се утвърждава самото ми завещание от най-старият син Гаази Али Бея на Хасан Бей и като малолетен до него да присъстват Фатме-Ханъм и на Уредника към Мютевелийството на Карагьоза, Абдулахов син, управителя на вакъфа на дядо си Али Бея.
Завещавам на наследниците си:
Никополско – имотите, селата и 14 дюкяна.
Ловченско – всички имоти, села, воденици, тепавици, гори и пасища. Мездрия и земи при селата Беловски брод, Осмочан, Брестовец, Владичина, Кикишлъка
Плевенско – Каазите Горна Боровица, Горна Десовица, Крагуй, Кьошан – дето закупих от българина Петър Куйков и пазачите на мойто съкровище Къръш Мехмед, Мустафа син да пазят съкровището в местността Ески Гаази при Балъклията, Суванджик бунар, Маришка Тръстеник, Учунджи Дерин бунар, Безденлю Ласкар, Васил дол, Горни Луковит, Охтин, Смърден, Исмардин, Перловец, Телиш, Търля, Биволари, Търнене, Ральово, Беглеш, Бохот, Къртожабене, Учин дол, Куршум джами, Кадъ Джами.
Всички джамий месчети, текета, завиета – в тех спадат Текийски връх, имарета, целия Троянски балкан с големите римски рудници и съкровища там, чешми, кайнаци и каменни настилки и да се събират данъците от всичко как си требва:
Харач исмич (кръвен за еничери)
Юва (за безстопанствен добитък)
Мали Мевкут (глоба за безличен имот)
Мали Гаиб (изгубен имот)
Бейтулмалъ (имот без наследници)
Качкунъ (глоба от избегали)
Куван (от кошери с пчели)
Агнам (от агнета)
Джурмъ веджинает (за злодейство)
Бадехава (глоба за скитничество)
Есиябъ (воденично право)
… … … (липсват страници)
Много учудени останахме кога една вечер Войводата ни събра и ни разказа една стара история. Отде имал той стари фермани и отде е взел изпървом важните писания. Когато бил взет кат харач – исмич и станало така че бил пратен да помага и да слугува при някакъв важен книжовен стар евреин на име Йозеф Бен Ефраим Ставро и той бил хахамин та му слугувал 4 години.
Ставро го научил на четмо и писмо и много други работи и виждал при него някакви други равини на име Лейб и Леви Бен Хавив. Говорили си за Мулхан-арух и после той можел да прочете едни потайни стари тапий дето пишело за 900 знатни турци за 200 знатни българи 70 богати евреи (чифути) и други тапии за много стари съкровища местата дето били укрити. Кат слуга подслушвал какво говорили Барух Хирсе и Моисъ Леви и че в техните тефтери било писано за много богати стари църкви, манастири и параклиси.
Кога бил подписан Яшкия мир през 1792 година и след това станала голямата размирица и след вторите кържалии дошли третите и в тях бил нашият войвода. Бунтувала се цялата рая и Родопските планинци и местните султани и непокорни еничери и кат се свършила войната помежду Турция - Австрия и Русия 1791-1792 година са започнали големи грабежи и много гладни е имало и от Родопите дошли още много гладни номади под предводителството на Мехмед Синан и с него били севлиецът Кючук Хасан и търновецът Келямиоглу и се образували големи чети и се захванал един нечуван грабеж барабар с Капасъзите и по нареждане на везира Ел Хаджи Хаки Паша и под предводителството на севлиевския Али Ага.
Войниците кат разбрали че няма да им се изплатят заплатите спрели да гонят даалиите хванали та се разбунтували и убили Али ага и се присъединили към Ел Хаджи Хасеки и към тях се пресъединили Али Бей и седем души бугари - Колчо Георгиев, Йоцо Атанасов, Атанас Иванов, Кирчо Иганов, Ненко Михайлов и Иван Георгиев и нападнали Искърската долина откъде Кунино докъм Койнари и по надолу заедно с помашкия войвода Сирак Али от село Чомаковци. И така докат тях не ги нападнал самозвания Осман Пазвантоглу и така се слели в едно цяло и се започнала голяма борба помежду Турците, Аяните и Кърджалиите за административна, градоначалническа и военна власт и утвърдили сами свой Спахилъци.
След боевете през 1801 година и когато се били даалиите срещу султанския Пляса паша дето предвождал Албанци и боят се е водил при Сухиндол. Тогаз султан Салим ІІІ дал амнистия за бунтовете и се събрали у къщата на тепавичанинът и се разделили и се провъзгласили за бостанбашии.
На тази важна среща били Исаоглу, Дхалилоглу, Манаф Ибрахим, Плевенския аянин Халил и Карафейзи, Халил Гушанданлията, Пазвантоглу и Емин Бълталъ. Емин имал големи имоти къде Хаскьой, Пазвантоглу държал Видински санджак, Манаф Ибрахим още бил на служба при Тръстеникоглу.
И така ние наедно с войводата во лето 1805 се сбрахме и се заклехме да продължиме борбата и бяхме при Кир Хаджи Тошо и войводата нареди на кожухарят Лукан и на жена му Ненка евангелието да го позлатят и да го принесат в църквата Свети Николай за дар от нази и през 1806 лето това биде сторено наедно с Георги Михайлович, Христо Илиев, Банко Зечович.
Сетне во лето 1812 войводата рече че друга борба се започва и нова клетва сме сложили с тези тапии дето той има и дето ни паднаха в ръцете та сме веке много богати и всичко да разберем и разкрием и да укрием как требе за по добри времена.
Беше пролетта на 1810 лето и Московецът беше на стан при село Банат - Рушчушки вилает. Бяхме се упътили къде Плевенски Санджак и от това се възползва избегалия Бошнак Ага дето беше избягал с аскарите и реши нази да гони та да настани гладните си войници и така назе ни размири и решихме да си отмъщаваме.
Тогаз сринахме село Ябланица до земи дето се намираше срещу Буковското езеро. Войводата нареди на дядо Влайо да изтегли четата къде Осъма из Троянския балкан а ние една малка част с войводата се упътихме към Кайлъшкият манастир Свети Георги и по пътя за Курденец сринахме Иришкия мост.
Слязохме на височината Брестовец и доле се виждаше рътлината и между нея беше манастиря заобиколен от трите страни вред от канари и го нападнахме откъде стражевата кула. За кратко време го плячкосахме, разтурихме и запалихме а калугерите до един избихме.
Сбрахме манастирските ценности и много злато и много манастирски вещи и тях ги сложихме на западната канара у високата мара дето беше над самата кула. У нея може да се влезе ако се спуснеш с въже от високото. Където се намираха воденичните колела на воденицата манастирска злато сложихме у домузлука. След това я запалихме а калугерите избихме. Заклахме ги у местото дето се върви от Боход за къде Ловеч баш у местото Пърчовец.
И се събрахме на Троянския балкан под Венците.
И за нас се почна нова борба и описвам малко тука историята как всичко щеше да пропадне и да отиде в турски ръце. По укриването на тези скъпи нам работи и направата и нагласата на нашите иманета и тапиите и затуй що оставихме за по-добри времена.
Много войводи участваха в това размирване а сетне пробвахме да купим свободата на нашата България и някои от нас дочакаха свободата и аз Райко сандък емини сам съм го писал и у добро място скрил.
Тапиите са в Брезовото место дека е по Владайското дере под Златните мостове. Преписах от другите книги и след като се върнахме от Диарбекир си разчистихме сметките с нашите издайници.
Момците дето бяха наши даалии и комитите бяха 42 на брой и само у таз тапия са записани и у местото дека е Кавалерията. Вълчан тогаз ни остави и хвана из пустошта с Фатмето и поп Мартина сетне из Гюмурджина и сетне ще пиша още що стори той в Браила и що помощи даде на наши верни люде та да се борят за свободата на България.
Всичките тапии бяхме предали на наш верен поборник и съгледвач най таен и верен човек та да са за новото време. Родом е в село Новосел Търновско.
Вика се Матей и е по прякор Миткалото. Името му е Моно Петров Сеизманов.
Сега за комитите дето бяха:
1. Хаджи Станко Хаджи Станчев от Тетевен
2. Петко Милев от Търново
3. Костаки Доганов от Търново
4. Петко Милев Страшникът от Васильови колиби
5. Атанас Хинков Попов от Пловдив
6. Димитър Поп Пъшков от Сопот
7. Марин Поп Луканов от Ловеч
8. Васил Петров от Тетевен
9. Петър Цаков Саулски баща на Васил от Тетевен
10. Гаврил Генчов Бръмбаров от Орхание
11. Поп Георги Диков Тутмаников от Джурово
12. Фильо Поп Петров – Тетевенско
13. Йосиф Поп Петров – Тетевенско
14. Вутьо Ветов – Ведраре
15. Илия Костов Гюндузов – Самоков
16. Васил Братанов – Киевски извор
17. Дико Беров – Ески Заара
18. Дочо Маринов Мрънков – Тетевен
19. Марко Йончев – Тетевен
20. Станчо Хаджи Иванов – Тетевен
21. Васил Цветков Пушеков - Тетевен
22. Станчо Поп Николов – Етрополе
23. Поп Стоян Поп Николов – Желява
24. Поп Стоян Поп Петков – Желява
25. Стоян Младенов Мечката – Желява
26. Стоян Стаменов – Орхание
27. Георги Стойков – Киевски извор
28. Марин Поп Димитров – Киевски извор
29. Стоян Костов Пандурина – Осеновлък
30. Лечо Николов Гайдарски – Тетевен
31. Велчо Шунтов Шейретов – Орхание /предател/
32. Божил Генчев – Орхание /предател/
33. Васил Йонков Гложански – Гложене
34. Васил Цолев – Правец
35. Цветко Вълчев Хаджията – Правец
36. Марин Павлов – колиби Бръмбари
37. Павел Лилов – не се знае
38. Атанас Гложански – Тако – не се знае
39. Павел Върбанов – Киевски извор
40. Доко Съйков – Етрополе
41. Вутьо Поп Ников - Киевски извор
42. Йото Тенков Мечкаря Шошев – шошата - колиби Черни Вит
Докат бяхме в Аргана Мадем и Диарбекир Миткалото беше изпълнил заръката и беше укрил в котакомбите при Дряновския манастир тапиите и пренесе от Троянско за новото Вълчаново дело тези пари:
3800 бр. турски петолири
1600 бр. рубета 10 пари
1600 бр. секвент зер махмудъ
1200 бр. грошове
200 оки злато на кюлци
Кога се върнахме от Диарбекир щото още тамо Хаджи Станчо Хаджи Станчев го бастисахме и намерихме начин та избягахме от тюрмето. Искаше той още тогава да издаде нашата борба а беше забравил че клетва бяхме сторили и 2 пъти се бяхме клели за борбата далииска и за свободата Българска.
Ето какво ни разказа Юскю бей бимбашия на крепоста.
Хаджи Станчо му рекъл да го освободи и щял да му каже за големите наши иманета и че сме можели да си купим свободата и щял да изпроводи на бея много алтън пара - Ти нареди да ме пуснат и голямо богатство ще ти изпроводя. Ти нареди така че да избегам и на мелязима ша дам и на бимбашиите и на миралая и на везира та да съградите големи къщи много имот и чифлици да направите.
Юскю бей му рекъл – Бре чоджум берекет много гледаш. Нейде са много глави паднали тъй щото много българи и турци сте избили и много народ като снопи е падал и вие като сте излезли по силни не сте оставили ни един жив човек от слабите. Ти си Кадъ Баба и си се клел да не издаваш нищо а си дошъл от хиляди часи място та сякаш мене на будала да правиш и мене да кълнеш. Ама туй нефашта дикиш щото аз съм Юскю бей и не съм Кадъ Ефенде та прошението ти е много слабо и хубай ме гледай че не съм Кешишин кат тебе и му рекъл: Йолюлерден Дирилди Йолюшеле Тепейлемейлен ве мезарлардак текере йомур башламайлян. Вара-Вара - чудни неща чудна работа думаш и гъжба да туриш ти си гюбре.
Сетне прехвърлихме се веке на друга борба. Навъдиха се много Таксидиоти. Това бяха хора от манастирите дето сбираха данъци против волята на людете.
Това беше едно оръжие на фанариодската техна пропаганда, дето затриваше нашето Българско съзнание и насаждаше невежество и беше представено от калугери – таксидиоти които наводниха навсякъде и се представяха за Рум-милети. Те идваха с една преизподна цел и ги изпращаха от Атон и бяха малограмотни просяци. Пъклени духове бяха и учеха людете на една друга вяра а от друга страна обираха бедните люде най-безмилостно и жестоко. Те унищожаваха навред писмеността ни стара. Опитваха се да разузнават нашите места и нашите горски деяния. И това много ни пречеше а ние вече имахме друга борба и други цели за които ще пиша насетне. Вместо да казват Христос Воскреси те викаха - Христос Анещи, Вместо добро утро и на добър час викаха Калимера ре и Ора калире.
Много пакости ни причиниха. Идваха на тълпи от Света гора, Синай и дори от Йеросалим и от други гръцки места и служеха на една езуитска система за шпионизиране, елинизиране и ограбване. Сляпо бяха покорни на владиците в чиито епархии се подвизаваха и им плащаха ежегодно по 3000 – 4000 гроша годишно за да получават позволителни за милостиня. Те им бяха така наречените уши и започнаха да узнават много семейни и обществени наши тайни. Започнаха да се ширят и салтовете - учители на Гръцки език. Минаваха през нарочна школа в манастирите.
Подбрани беха тез калугери из най-долното простолюдие, тъпи, суеверни, мързеливи и лениви. Те саде ставаха най-напред манастирски служители и вършеха всичко що им заповядва игумена. После се учеха да пропрочитат и то само из житията на отдавна умрели пустинници и монаси, дето се разправяха баснословни бабини деветини. Те проповядваха убийствено учение за търпение, покорство и себеотричане и че турската власт е дадена от бога и че трябва да страдаме за греховете си и си служиха с най-непристойни лъжи и суеверия и лъжеха лековерните че щели да ги удостоят сетне със всичките земни и небесни блага.
Тези таскидисти показваха на хората парчета от честния кръст, благовони мощи от мъченици, сълзи от икони на светци и всичко туй беше направено от изпечени шарлатани и беше пълна шмекерия. Тези не знаеха мяра в отвратителната профанация на религията. Носеха косми от брадата на Исуса, елей от приношенията на персийските мъдреци, лековити камъни от Йордан, чудодейни рогове и разни други мошенически фабрикации. Тези красноречиви братя смело снабдени с фалшификати на чудотворни икони и свети мощи срещу дар в пари или в натура вярващите християни и особено детинските богобоязливи люде на тълпи посещаваха манастирите и срещу известна сума пари и големи дарения благочестиво бяха поменувани в разни молитви и ритуали.
Всичко туй отиваше в манастирската каса и това беше една ужасна милостиня. Взимаха се чорапи и разни дрехи за Богородица, от къщите се взимаше пъстърма, от залханите вино, от хамбарите жито, от мелниците брашно и прочие се в името на Божията майка. Пак в името на Божията майка криеха и не плащаха данък на турската власт. Най опасни таксидиоти бяха послушниците от Синайските манастири, Врачанските, Ватокедските калугери, от Троянския манастир и други.
След едно кратко съвещание след изпращането при нас от Охрида на Милетий Янински Българина не гръцкия, господин Пърличева, Габровеца Априлов, Константинов Бардалах, Георгий Генадини, Атанас Богориди, Райко Попович и от нашия Цариградски патриарх и хабер от патриарх Самуила и се стигна до единодействие в един общ светски дух да подпомогнем за издигане на наши Български учители и да се отворят наши Български школа, дето да се изучава риторична логика, метафизика, теология, философия, физика, да се създадат и печатат учебни книги за да се съперничи на елиотите.
За тая дейност се заеха много доброволци люде и се реши да им дадем наша помощ като дарование. Тогаз войводата Вълчан разпореди да се даде така:
На Зое Каплани - 170 000 талера
На Братя Зосимич - 6 000 секвента
На Ланебро Фотиати - 5 000 мисеира
На Неофит Дукос - 80 000 рубиета
На Георгий Генадини - 50 000 алтбишлика
На Милетий Янински - 30 000 алтбишлика
На Г-н Пърничева - 400 000 гроша
На Г-н Априлова - 40 000 иермибишлика
На Брата на Княз Стефан Богориди и за него и на Атанас Богориди – 40 товара сааде алтън пара.
На Хаджи Петра от Казанлък - 10 000 петолири
Чрез довереното лице Неофит Рилска за патриарха Самоилова - 50 товара само секвент пара.
След туй настана всеобщо удивление за оказаната от нас помощ и войводата нареди да погнем таксидиотите и приложим всеобщото им унищожаване и изтребване на всички гръцки владици по манастири църкви и параклиси.
Които беше успял да се спаси от тази отмъщаваща и всеценна борба да благодари на майка Света Богородица Българска.
Много разправии и пречки ни създадоха българските чорбаджий и фанаритиоитите що се представяха за школски епитропи и много се месиха в живота на школата. Занимаваха се колко може да се открадне от сметките на школските фондове и прибираха наемите от училищните имоти. Месеха се лошо в управлението на школата.
Априлов и Палаузов съградиха първото школо и то беше едно взаимоучителско школо та и други люде им завидяха и искаха да се срещнат с назе и що годе да бъдем милостиви и към тях щото людете вече не се плашеха от нас щото някои наши даалии се откъснаха и се поселиха из България и почнаха по друго яче да живеят и людете ги приеха като войводи някои се провъзгласиха като кнезове а сетне и като векили.
Такъв стана Георги които се насели в Трявна и който няколко десетилетия, кога искрено кога привидно защитаваше интересите на тревненчани пред Турската власт и гръцките владици. Така от нас се откъсна и войводата Физи Ага и той се посели също в Трявна и издигна кула и я снабди с саатник. Субашите, мюдюрите и каймаканите живееха в мир с тези наши люде и се заговорваха дипломатично на деликатни теми и си гледаха спокойно чубакчииството и рахатлъка.
Голямо помощно дарение дадохме на иконом Никола поп Йовчевъ, дето не беше прост човек и познаваше няколко езика ала беше притиснат от чорбаджиите. Та войводата му отпусна 300 000 гроша за година и с нашето издържане неговия син беше изпратен в Букурещ да учи се по книга и сетне стана прочутия поп Йовчо дето съсипа сите гръцки владици.
Всичко туй стана по времето на султана Махмуд ІІ (1808-1839г.), Абдул Меджит (1839-1861г.) и Абдула Азиса 1861 и това беше по време на шестте гръцки владици в Търново : Йонакий (1818-1821), Иларион (1821-1838г.), Панарет (1838-1840г.), Неофит ( 1840-1848), Атанасий (1848-1856г.) Григорий (1858) и на българския патриаршески владика Иларион Ловчански дето беше временно наместник на опразнения Търновски митрополитски престол.
Куруджи кале е мястото на нашето съкровище, едно место Ески баалък, Ески юртлук с граници: Улу йол, Узунджова хан дереси, Даалъ йол, Курталан, Чолак келемеси, Атладжа алан, Куру дере, Казлъ Гьозлу баир, Караач мандра, един стар бряст, Рошавата чука, гробището на Куруджу кьой, Баа йолу, Шарап йолу и чешмата с водоскока дето се излива на юг.
Сутринта на 30 по Харизан се върнахме от местността Куруджийското кале. Това е мястото, където укрихме съкровището на кърджалията Емин ага и още e место Ески бальк, Ески Юртлук и едно старо село.
Преди да се зазори, на първи нисан 1812 година тръгнахме да пренасяме нашето съкровище по пътя от село Гидиклий към околностите му. Местонахождението беше при водата на Големия кайнак, там където протича водата накъм селото.
Времето тази нощ беше дъждовно и реките бяха прелели. Дълъг път извървяхме по дясната страна на Големия боаз, покрай Демир Козлу и Демир Балакларъ и продължихме все по този път в посока на изток. От същия Сърт йолу се виждаше могила. Вървяхме бая време и стигнахме мерата на Узунджово.
Узунджовското място е равно с богата черноземна пръст. В Узунджово има лична джамия, строена от великия и прославен Осман паша по прякор Севал паша. Той построил джамията при завръщането си от Виенското сражение в 1684 година и понеже не бил победен от полския крал Ян Субецки, той поставил върху минарето на джамията позлатен полумесец, а на кубето златни украшения.
В Узунджово ходехме всяка година на панаир. Султански войски не идваха тук да охраняват, защото Еминджика беше самовластен господар на завладяната от него земя. Нашата земя граничеше с Едрине и Къркклисия в Странджа балкан и стигаше до Кара Дениз и по Тунджа опираше до Филибето, до Доспатския край и нататък до Гюмюрджина.
Нашият керван беше много голям и се движеше твърде бавно. Всички водачи на коля и мулета бяха с вързани на очите кожени превръзки, водени от един наш заклет войн, а в страни отпред и отзад вървяха байрактарите, юзбашиите и бюлюкбашиите от нашата конница. Те само знаеха мястото на старото ни скривалище понеже те самите с мен ръководеха построяването му. Пренасяхме брашно, овце, говеда, желязо, вар за работниците и други принадлежности.
Всички майстори бяха доведени на мястото под строга охрана с вързани очи. Те бяха събрани от различни далечни села. Водехме ги към двадесет часа път от нашата резиденция - Сарая, така че никой да не узнае и да не разбере къде отиваме. Затова ни помагаше и гората, която беше твърде гъста и висока. И освен, че бяха с вързани очи, отзад ни следваше нашата вярна конница и не даваше пиле да префръкне.
Стигнахме до крайпътната могила на Куруджи кьой. Оттам се отбихме по рекичката Ханъ дереси, през Кемер хан , Дере кюпрюсу и насреща завихме малко наляво и излязохме на пътя Даалъ йол. Тука след малко спряхме и се отбихме вече по пътя, покрай Рошавата чука и поехме към нашата височина К. К., границите на което место са: Дюсю йолу откъм южния алан, Куру дере йолу, Казлъ гьозлу баир, Карши мандра, Караджи коту чешмеси, Шарап йолу и Баа йолу.
Там има местност, от която се вадят камъни. Има и тепе, което се вижда от нашето кале. В него зазидахме цялото наше съкровище и де що пренесохме. Горе на върха на местността Узун коросларъ са две могили като два близнака. На тях има орлово гнездо. Вижда се и орлицата, когато лежи в гнездото и може да се удари с пушка.
Външният изглед на местността и околността, където оставихме съкровището е следният. Погледнато откъм северната страна долу остават местностите: Атмаджа алан, Къзъл козал, Казлъ баир, Караач мандра, Биволак тепе, Узун косаръ. Откъм южната страна на калето със съкровището са местностите: Шарап йолу и Баа йолу. Откъм изток има един стар бряст и синури като басамаци, седем на брой. Има и стар кладенец с водоскок. Той е на ъгъла. При извора има шест дерета, които се вливат в седмото Куру дере. То е голямо и сухо и се влива в реката Марица. Точно там реката тече право на север, после свива на запад и по надолу очертава лакът като повит чувал.
Нашето място е на десния бряг на сухото дере. То е много стръмно и с гъста гора. От кладенчето на север остава път, наречен Деве йолу. А на изток от това място е Курт алан. В нея поляна расте трева бял бозальк с клонести стръкове, а на върха пък расте червено-морав пладник и малки пладници. Има там неорана нива-келеме-чаир алан келемеси, която образува форма като рогат елен. И като се погледне мястото от изток на запад, нивата да изглежда като задницата на камила. Тя е добре очертана.
Други знаци са: откъм север сложихме един голям продълговат плочест камък със знак върху него малка дупка с кръг около нея. От двете страни затъкнати са две други камъчета, а отгоре има стрелки. Те сочат точното място където е калето и нашето съкровище.
Направихме опит и други знаци да поставим. Побихме на западната страна бял четвъртит камък. В долния край беше много твърд. Опитахме се да забием още камъни, но мястото бе каменисто и скоро се отказахме.
Обиколихме от четиртях страни калето. Огледахме го най-внимателно. Отвсякъде то беше едно и също. Имаше камъни и стени от стара римска крепост. След огледа решихме да го замаскираме като го разделим на две равни части. Започнахме да го прекопаваме по средата. А покрай него беше все неестествен камък.
Калето беше от двете страни настлано с калдъръм. В средата е повдигнато оголено място, широко петнадесет крачки. Из отзаде е вратата пет крачки широка. Откъм западната страна на двадесет и пет крачки към извитите части на измазаната с вар стена и ситно счукан хоросан, има една арабаджийска тесла с монети. Те са издялани на естествения камък, който се намира до плочата. А плочата там прилича на стена, а туй е изкусно поставен камък.
Мястото на съкровището се дели на две равни части. Половината е на изток другата половина на запад. В западната половина камъкът е червеникавобял , а в източната страна - червеникавосив. Червеникаво белият камък е разтворим във вода и вар. Източната страна е посипана със ситен ронлив камък. Ще трябва да се изчисти щом започне да се работи.
Отдолу е насипано кости, кереч, червени пръстени парчета от съдове и парчета хоросан полети с вода. Тази смес е налагана в най-горния пласт на калето. Всичко е поливано обилно с вода и отъпкано а над този пласт по повърхността е наслано с естествена пръст. Всичко стъпкахме и накрая обгорихме цялото кале, за да изглежда, че пожар е унищожил гората.
Съкровището поставихме в дълбоко скривалище с правоъгълна форма. Самата дупка отгоре беше широка и се стесняваше в дълбочина като фуния. Канарата беше изкопана на над 21 аршина дълбочина. Работниците бяха раделени на групи. Едните приготвяха камъните за скривалището а другите копаеха канарата.
Планът предвиждаше да се заблуди всеки случаен издирвач, като се постави съкровището на голяма дълбочина, като се запушат всички отвори нагоре към земята, като се повторят пластовете на естествената скала, като в дълбочина се поставят камъни с все по голяма твърдост и като се прикрият всички следи и се придаде естествения вид на местото. Накрая трябваше да се премахнат всички свидетели, които биха могли да издадат нашата тайна.
Всичко стана при добър военен ред и строга последователност. Съкровището бързо беше пренесено в четвъртитото скривалище на което случайно попаднахме и където открихме съкровище на цар Константин. Вътре наредихме и нашето съкровище от златни монети, златни украшения, златни съдове, безценни камъни и много други скъпоценности достигащо над 1600 оки.
Преди да се затвори напълно съкровищницата сам Емин Ага тържествено постави вътре своето завещание, което беше написано и заклето от ходжата Молла Гариб.
Започна се заравянето на скривалището. Камъните които се нареждаха бяха номерирани и толкова големи, че трябваше по 40-50 души да ги преместват с въжета. Страните бяха така издялани та да пасват и намазани с една нарочно приготвена смес от желязо, глина, киреч и жълтъци.
Тъй като работниците бяха много изтощени на 6 хазиран по моя заповед Трендафил бюлюкбаши доведе още 50 души колари. Спрял ги на цариградския път да пренасят стока за Едирне. На сутринта те бяха докарани с вързани очи и веднага бяха включени в работата за довършване на скривалището.
Майстор Доньо намери големи плочи от много твърд камък и ги постави на осмия метър в дълбочина така че да се обезсърчат бъдещите издирвачи, незапознати с тайната ни и срещащи този твърд и труден за копаене камък.
Тъй като естествените пластове се редуваха твърди и меки Доньо нареди да се завърши към повърността с няколко последователни слоя от счукан руден камък, който беше набит с много вода и железни тръмбовки.
Най сетне като събраха сухи дърва и ги натрупаха над калето и ги запалихме стана като естествен пожар и наредих над местото на скривалището да се направи овчарска колиба.
Бях наредил да се поставят и още знаци. Един камък с римски надпис ATELONI ALBAGINI който открихме в самата крепост по време на работата наредих да се зарови между двете стени на крепостта. На северната страна на калето наредих да се направи трон който се гледаше откъм скривалището.
След това отделихме дюлгерите и коларите отстрана. Бяха къмто 270 души. Държахме ги пет дни гладни, след това бяха изклани от 80 души от нашата конница без участието на конете със страшна сеч.
Най напред беше убит майстор Доньо. Него и на няколко други телата сварихме в казани, за да отделим костите. Заровихме костите на Доньо над скривалището близо до овчарската колиба.
В страни от колибата наредих да се изкопаят шест гроба по два аршина дълбочина. Във всеки гроб поставихме по три скелета съставени от различни кости от сварените. До главите на едните поставихме обеци, а на ръцете им стъклени гривни за да се повярва един ден, че това са скелети на жени. Това направихме за да се помисли ако някой нявга копае че местото е старо гробище.
Останалите трупове изгорихме и заровихме в гробища на десет крачки от втория пояс на юг от калето. И кървавата поляна, дето ги изклахме, също я изгорихме. Всички коля и дрехи също изгорихме, така че да не остане никаква следа и нарекохме мястото на съкровището : Кале ИКА - Чемберли – Баш Кале.
На 29 Хазиран 1812 година привечер всичко бе привършено. Натоварихме на три биволски коля всичките наши такъми с казаните и ги отнесохме в нашата резиденция в село Гидиклии. Там вече се бяха събрали всички байрактари и бюлюкбашии.
Отделихме 160 души наши верни конници и ги проводихме заедно с караула 80 души. За началник им назначихме Ахмед Али - наш верен бюлюкбашия. Дадохме му и няколко гювендии за удоволствието му. И се установихме между селата: Каралии, Бейбунар и Сургунлии. Там през нощта избихме караулите на съкровището и след десет часа път натирихме добитъка на запад без надзор.
С това се свърши закриването тайната на съкровището. От Ахмед Али поискахме да докара нашия добитък: четиридесет хиляди овце, кози, говеда, които използвахме за храна. И там, където бяхме спрели да стануваме, чакахме да се завърне Ахмед Али. Всичко си вървеше по добър военен ред.
Бяхме 12 хилядна конница без гювендиите. Направихме събрание и избрахме военен съвет. Обмислихме как ще се отбраняваме от преследващите ни с тройно повече на брой войски на султан Мохамед. Аскерите му бяха вече в Едирне.
Реши се да посрещнем ордите му с атака. Останалите да ни прикриват като унищожат имуществото ни. На четвъртия ден събрахме ордата ни за война.
На нашите бюлюкбашии се донесе вест ,че войската на султана е вече в Харманлии. Всички от нашите дето биваха заловени от султанската армия ги набиваха на колове и ги оставяха да висят по пътищата. Пленник жив не оставяха.
Началник на султанските войски беше Басмаджи баши паша, който ни познаваше от времето, когато ходехме предрешени като просяци из Стамбула да организираме бунта на еничарите. След всичко това ставаше ясно, че нашият ужасен край наближава.
Решихме да останем с ордата ни и се подготвим за бой. Присъединихме се към другите части на нашата орда и източно от село Гидиклии влязохме в бой със султанските войски при Големия боаз. След тази битка се разпореди всеки да бяга и се спасява кой както може.
Така се свърши нашето кърваво време и нашето царство, откъснато от султанското. И нека се прочетат нашите записки за това къде сме оставили съкровището, та който го намери, нека да изпълни волята наша: Да построи седем черкви, седем джамии и седем училища. Да раздаде на бедните хора помощи. А останалото халал от нас да му е. Да се моли за нашите грехове, че много кръв човешка проляхме. Боже! Боже! Прости!
Имената на заклетите са:
Емин Ага – главатар на ордата
Трендафил – бюлюк башъ от близкото село на изток от калето
Вълко – бюлюк башъ от село Добрич
Кара Коле – бюлюк башъ от Ямболско
Ахмед Ага – бюлюк башъ от Хаскьой
Хесеин – бюлюк башъ от Кърджалийско
Хюскю - бюлюк башъ от Кърджалийско
Рашид - бюлюк башъ от Кърджалийско
Гюндюз Али Осман - бюлюк башъ от Кърджалийско
Бекир - бюлюк башъ от Кърджалийско
Узун Милко - бюлюк башъ от Родопите към Филибето
Юмер Идриз - бюлюк башъ от Родопите към Филибето
Димитре Карагатлъ - бюлюк башъ от Родопите към Филибето
Мюмюн Кудукузлу - бюлюк башъ от Кърджалийско
Аджем Мустафа - бюлюк башъ - персиец от Стамбул
Кара Али - бюлюк башъ от Кърджалийско
Кара Веле - бюлюк башъ от Пюнесит
Худулу Георгя - бюлюк башъ от Одринско
Узун Карагьоз Митре - бюлюк башъ от близко село
Татар Халил - бюлюк башъ от неизвестно село
Подвел под смъртна клетва – Молла Али Гариб от Мустафа Паша
Писах аз Вълко бюлюк башъ байрактар на ордата.
(на много от местата ръкописа не се чете)
От Живата вода нагоре местността се вика Мъртвата падина.
Там има едно Студено кладенче. То е на един куршум от Живата вода. От кладенеца на 35 крачки има много песекини, като китка да са, над тях е ливада, колкото човек да коси до обед. В ливадата има плоча с кръст, една педя е дълъг и е двоен. Долното ляво рамо е по късо от дясното, там дето е по-късото рамо турихме един ботуш ляв със златни пари.
Като се върнеш на кладенчето ще видиш, че водата му е колко да пият двама души, за третия няма вода. Като пиеш вода под коленете ти има 2 наниза. Кладенеца е подграден с камъни.
В местото Мъртвата падина има 3 пътя. Първият е от юг на север, втория е от изток на запад. Третият върви от запад на север. Този път прави лакът. Като направи лакътя слиза в ниско място на север и тръгва под баира на изток.
Където се събират 3-те пътя има шубра гора на средата. На кръстопътя има гроб, местото е хлътнало, над него е сложен жълт пясък донесен. Под този гроб са кокалите на 3-ма наши другари, под тях е плоча, тя е на аршин и полвина надолу. Като я обърнеш, под нея ще излезат три басамака от хоросан. Във всеки басамак има сложени по 37 оки римски златици.
Отстрана на гроба има камък, дето се да клати. На него има паница изкована. Под тоя камък има една възглавница кожена. Това са си наши хайдушки пари. 23 оки са.
Върни се пак при кладенеца, от там ще видиш 2 дървета като 2 братя, те са на югозапад от него. Мястото е малко стръмно, сетне е полегато. На дърветата има бръшлян.
От бръшляна като тръгнеш на изток ще идеш в късата падина дето е живата вода с Мъртвата падина. Разкопай при двата братя, от южната им страна. На 5 педи ще намериш един котел изкован на мермерна плоча, под нея е котела. В него има малко пари и 17 оки маргарит. На дясно от котела има четвъртит камък на 2 педи под земята. Извади камъка. Отдолу на него има замазана дупка.
Вържи си очите с черен баръш и бръкни в дупката. Ще набараш пепел, разрови пепелта, вътре има половин ока безценни камъни. Увий камъните в кожа и ги остави на тъмно, те ще ти светят по добре от газениче. Не гледай у него, ще те освети лошо. Закрий го с черна кърпа, то и през нея ше ти свети като на слънце.
До тука пиша аз поп Мартин.
Над живата вода на 70 крачки има канара, като вежда е. В нея канара на 3 места има бръшлян. Под първия бръшлян от дясно накъм ляво като застанеш на юг има една дупка запушена с червен речен камък. Отстрана е набит ситен бял камък.
Туй пиша аз Георги Кофаря. При мене дойде един поп – здрав и едър мъж и ми рече: Ще ти дам ето тази чанта пари ако ми донесеш червен речен камък, аз ще ти паса козите докато дойдеш. Кога донесох камъка 7 от козите ми бяха заклани. Той ми ги плати и ме накара да донеса и сол. Донесох солта и ме накара да соля месото и го трупах на една камара. Така месото престоя 3 дни, след това ми даде още пари и ме изпъди и каза да се не връщам два дена.
Аз се скрих в канарите. Видях че при попа дойдоха две тълпи от къмто по 20 човека. Всичките бяха с пушки, само едина носеше пряпорец. Той седна по-далече от другите, изсипваха нещо от дисагите. Отдалече не се видя и не знам какво беше, изкопаха една дупка у веждата на западната страна, затъкнаха с червения камък дупката и набиха около бели ситни камъни. Тогаз насадиха бръшлян, пуснаха мях с вода от живата вода и поляха бръшляна.
Ази писвам всичко туй що гледам, тогава отидоха на средата у веждата, там има една пещера. Попа и още двамина останаха при пещерата, а останалите отидоха нейде. След около един саат се върнаха и докараха печенези и татари.
Накараха ги да внасят чувалите дето бяха на катърите. Чувалите бяха 21. Внесоха ги те в пещерата. След това ги накараха да зазидат входа на пещерата. Отпред на пещерата направиха малка могилка и в нея насадиха един бял камък.
Тогаз наредиха всичките печенези и татари до канарата. Завързаха ги с въжета и започнаха да ги колят един по един. След това ги извлякаха най-наляво на веждата. Там близо до канарата изкопаха трап и ги нахвърляха един върху други. Бог да ги прости сиромасите. Аз хич не можех да ги гледам и преди да ги заровят съвсем един ме видя и каза нещо на другите, скочиха дойдоха и ме хванаха, кво ще ме правят не зная.
Аз воеводата поп Мартин списвам тук и като прибавям и туй що създаде с писмо козаря, наредих да му отрежат езика, избодоха му очите. Туй що пиша тука, който намери тез пари, с тях да плати да се изкарат кокалите на бял свят и да бъде извършено опело и да бъдат погребани по техните им обичаи.
От Луковит за къде село Карлуково. Туй беше последното мое ходене за Кара-Влашка и родното място махала Осенов лак.
Изчезнах от там на 15 август 1776 година, аз Вълчан. Бях първи и последен останах. Сетне заживях в Букурещ, в живота досега живях пълни 75 години.
Тука казвам за последното римско богатство дето найдохме. В 1831 година приключих в мястото Карлуково.
Близо до селото има дванадесет черкви: едната голяма, другите все малки. Като идеш до голямата, направи застой накъде изток, гледай пак къде изток, ще видиш стена голяма, през водата къде Искъра. На стената тук таме има дупки самородни, малки и големи, разни са. Имаше една голяма, но ние я заградихме с камъни и вар и оставихме от нея малка дупка за нишан, като един месец е. То е римско кале.
Мини водата Искъра, върви накъде изток. Иди на калето. Откъде изток, дето е била портата на калето. Там ще гледаш с очи къде запад от портата. Като влезеш в калето, ще вървиш по калдаръм. Той е дълъг къмто 40-50 крачки. Дето свършва калдаръма, ще видиш друг, на колело калдаръм. Около са набити камъни от нас са сложени.
Калдаръма, дето е на колело, вътре има земно мястото и е ниско, като трап да е. Този трап, като разкопаеш, ше намериш една плоча голяма и дебела да е. Счупи плочата и очиствай, и сетне очиствай. Ще се отвори вход. Върви навътре не бой се. Ще срещнеш ламя чиличена. Заобиколи я от страна. Тя е на пружина. Откачи пружината и върви свободно навътре. Ще срещнеш една мома златна, в златен стан седнала и друга мома златна да сучи златни масури и други статуи в столове да седат и маси и златни съдове и казан златен кръщелен.
Като гледаш около, ще видиш много работи все ценни. Напреде като вървиш, ще отидеш при същата дупка, изградена е като полвин месец. Кога погледнеш през нея, ше видиш същата, голямата черква в Карлуково и другите.
В същото място по-нагоре по реката ще идеш на Лудото езеро. То е затулено с камък голям и малки около. Като махнеш камъните има вход на пещера, ще видиш отстрана кръст голям. Той е тапа. Ще се отвори марата. Вътре има съдове, бакър, злато и други много работи. Туй езеро се вика Лудото, щото кога дойде водата - Мътницата - много реве.
Тук на това място всичко веке привърших.
Няма коментари:
Публикуване на коментар