ФАКТИ

Из П. Б.
"... сребро и злато били в римско време главните продукти на тукашната покрайнина... За старото плавене на злато свидетелства едно откритие, което в 1880 г. из цялата покрайнина направи голяма сензация: край шосето при Чуклено над Коньово се изкопа старинно гърне, което съдържаше девет либри чисто речно злато..."
Из П. Б.
"... През 1878 г. русите отворили една могила при село Дълбоки на североизток от Стара Загора и вътре намерили в каменна стаичка златен лавров венец, тежък 75 драма, сребърни чаши, антични вази, оръжия, съдове и железа от някаква кола..."
Из П. Б.
"... През 1851 г., в една могила между селата Рахманли и Аджар на юг от Казанлък в Средна гора, бил намерен скелет с шлем и парчета от броня, различни оръжия и бронзови, сребърни, златни и глинени съдове..."
Из П. Б.
"... Старини ни показаха много вече в самия Преслав... Местността Църква... На нейния двор лежи гроб - саркофаг... Селяните ни показаха куха жаба, 15 см дълга и добре изработена, на четириъгълна подложка, на която като захлупак седи и миниатюрна мишка... Селските чорбаджии имали големи сребърни и златни ръкавици, които достигали до лактите, намерени също тук..."
Из П. Б.
"... на Голямоманастирския връх било намерено гърне с около сто сребърни монети от времето на владетеля Лизимах, които са в селото..."
Из П. Б.
"..: Селото Дивдядово, наричано по турски Ченгел... В туй село е направено особено откритие. На половин път оттук за Шумен край пътя е стърчал балван, от всяка страна по един сажен (повече от 2 метра) висок и широк, само откъм пътя изгладен. В тази изгладена плоскост се намирала малка вдлъбнатина, колкото в нея да може да се постави едно гърне, в която по-рано било поставено една парче мрамор с някаква фигура. Когато турците в 1869 г. построявали тук шосето от Шумен през Преслав за Котел, камъкът им пречил, та го разбили с барут. Тогава се видяло, че и долната плоскост на балвана е изгладена и че лежи на също тъй изгладена скала. Отдолу на скалата намерили две паралелни трапчинки и в тях между късове изгнило платно два скъпоценни ножа. Работниците, турци и българи, се скарали за тях, но в това време притичал турският офицер и ги прибрал за себе си. От него купил тези ножове... Димитър Шалварджиев. След последната война от него ги прекупил руският полковник А. П. Логинов... и предал тези старини на българския княз Александър I, който... след абдикирането си ги взел със себе си в немско...
Ножовете са равни, около 40 сантиметра дълги, само с едно острило, железни с чирен от рог, на желязото са издълбани тънко от едната страна фигурки на животни, пеликан с риба в устата, заек гонен от куче, два лъва от страните на козя глава, коза, две кучета едно след друго и лъв, обвит от змия, от другата страна четири цвята, с листа, всичко от сребро, само змията на лъва е изработена от злато..."
Из "Могили - 1898 г.", Шкорпил
"... Калофер... В 1851 г. местният жител на селото Стоян Далевски орал северно от селото. Ралото закачило голям дялан камък и се отворила дупка - селянинът погледнал вътре и видял, че блести някакъв предмет. Уплашен, той отишъл да съобщи за откритието на баща си и на чорбаджи Деню. Тримата отиват при могилата, вземат дълъг прът и бъркат вътре. Изваждат златен венец, който чорбаджи Деню скрива и занася у дома си. След това съобщава за находката на турските власти. Дохожда турски представител от Пловдив, изваждат останалите многобройни ценни находки, които се отнасят в чувал на пашата. От тях Деню Манев пак сполучил да скрие две сребърни лампи..."
Из И. Б. А. Д.
"... Гюргенджик (Силистренско). Нено Димов, като прекопавал кукуруза в нивата си в местността "Пецара", намерил пръснати из нивата една сребърна отворена гривна, оплетена от дебел тел и украсена с емайл, 22 златни византийски монети от Михаила VII Дука, една златна халка и едно червено камъче от пръстен без изображение. Вероятно всички тези предмети са били заровени първоначално наедно и после са се пръснали при разработване на нивата. Гривната и три от монетите са откупени от Народния музей."
Из И. Б. А. Д.
"... Хасан-Факлъ (Куртбунарско). В началото на юли т. г. учителят Мустафа Дели Юмеров от с. Махмузлий намерил в землището на с. Хасан-Факлъ голямо количество сребърни римски денари, които първоначално изглежда да са били около 600 парчета. В Народния музей са били изпратени 568 парчета... Изпратените в музея монети се разпределят по императори както следва: М. Антоний - 39, Нерон - 7, Галба - 3, Отон -2, Вители - 9, Веспасиан - 73, Тит - 15, Домициан - 8, Нерва - 10, Траян - 43, Хадриан - 88, Сабина - 8, Юлий Цезар - 3, Антонин Пий - 104, Фаустина стара - 53, Марк Аврели - 49, Фаустина млада - 33, Луци Вер -18, Луцила - 4 и Криспина - 1. ... Присъствието на една монета и от Криспина показва, че цялото съкровище трябва да е било закопано между 177 и 183 год. сл. Хр."
Из. И. Б. А. Д.
"... Караагач-софулар (Провадийско). В местността Кумлу-Кулак - Сиври тепе са били намерени в началото на юни 1911 год., 12 еднакви сребърни тасове с обло дъно, вис. по 0,10 м и с диаметър на отвора около 0,19 м. Два от тасовете са намерени счупени. От останалите един е прибран във Варненския музей, а три в Народния музей. Известни следи показват, че тасовете са били заровени в земята в една торба от груба материя, както това е бил случаят и с прочутите римски сребърни съдове от Хилдесхайм. Нашите съдове принадлежат също на римската епоха, обаче са сигурно от много по-късно време."
Из И. Б. А. Д.
"... Русе. В началото на т. г., като се копаели основите на едно новостроящо се здание, били намерени златни и сребърни монети. Полицията е успяла да залови само 58 парчета, от които 39 били златни - "обикновени турски ирмилици и рубета" - върнати на намервачите..."
Из И. Б. А. Д.
"... Николаево (Плевенско). Към изброените по-рано предмети от голямото римско съкровище от Николаево (гл. Известия I 224) трябва да се прибавят още няколко нови, открити допълнително на същото място през 1910 год. Най-интересният от новите предмети е една сребърна солница, изработена във вид на детска статуйка, висока заедно с поставката 0,1 м. Заедно със солницата са намерени още една малка сребърна паничка, една сребърна гривна във вид на змия, парче от друга по-проста сребърна гривна и 920 сребърни монети. Болшинството от монетите, които завършват с императора Филип Араб (244 - 249 год.) са от третото столетие сл. Хр. От тях 185 екземпляра са от Филипа, 267 са от Гордиана, а останалите са от по-ранни владетели. Благодарение на тези монети се потвърждава предположението, че цялото съкровище е било закопано във времето на Филипа Араба. Новонамерените предмети и монети са откупени също за Народния музей, където по този начин са събрани всички известни досега предмети от това единствено по рода си у нас антично съкровище."
Из И. Б. А. Д.
"... Арчар (Видинско). Околността на Арчар продължава да дава многобройни находки от римско време. В продължение на двете последни години (1910 и 1911) в Народния музей са постъпили цяла редица твърде интересни старини от Арчар, някои от които са били намерени по-отдавна, обаче досега са оставали в частни ръце. Между тези старини преобладават особено златни предмети и накити. Ще изброим тук само най-важните...
1) В един каменен саркофаг е намерен накит... Той се състои от една гривна от лигнит със златни украшения; две златни обеци със зелени мъниста; една желязна игла, украсена на върха със златна вазичка, над която се намира зелено мънисто; два златни пръстена с геми и една верижка от златен тел, на който са били нанизани вероятно стъклени мъниста, които са били изгубени.
2) Друг подобен накит е бил намерен в един гроб в лозето на Мустафа Сулейманов при Арчар. Накитът се състои от две златни ажурени обеци със зелени камъчета и две златни верижки със стъклени мъниста. Според добитите сведения заедно с тези предмети са били намерени и два златни пръстена..."
Из И. Б. А. Д.
"... Айтоските бани (Бургаско). Още миналата година отбелязахме многобройните находки, които бяха направени при каптажа на водите в римския басейн на Айтоските бани (гл. Известия I 216 сл. и по-подробно Jarhr. des deutschen archaol iust 1911, Anzeiger 348 - 356, където е даден кратък списък на намерените в басейна приблизително 3000 монети). Оттогава продължават постоянно да излизат наяве нови предмети, които са били намерени в същото време, но са били укривани... Повечето от тези предмети са монети, римски пръстени от злато и сребро, било с геми, било с гравирани изображения, отделни геми, бронзови фибули и др. Между откупените от музея златни пръстени особено внимание заслужава един, украсен с една малка камея от млечнобял непрозрачен камък. Пръстенът е изработен от чисто масивно злато (13.67 гр.) и е украсен отгоре с гравирани орнаменти. Камеята представлява женски бюст, който ще трябва да се датира в третия век сл. Хр..."

През 1937 г. при село Величково, Пазарджишко, е открито съкровище от сребърни монети в глинен съд. Съдържа тетрастатери на тракийското племе Дерони. Монетите са с тегло 38.9 - 40.65 гр. Съкровището е единствено по рода си в света.
През 1939 г. в крепостта Ряховец е открито съкровище от сребърни монети. Съдържа 1000 драхми с името на Филип III Аридей. Съкровището е укрито през IV в. пр. н. е.
Преди 1900 г. в подножието на могила при село Янково, Шуменско, е открито сребърно съкровище в глинен съд. Съдържа тетрадрахми на Филип II и сребърни предмети.
През 1894 г. в местността Хаджищерев чифлик при село Момино, Пловдивско, е открито съкровище от 264 сребърни монети на Тракийски Херсонес, Парион и Абдера.
При Костенец е открито съкровище от 114 сребърни монети. Съдържа хемидрахми на Тракийски Херсонес и Парион. Съкровището е укрито около 330 г. пр. н. е.
През 1965 г. в района на ДЗС - Нова Загора е открито съкровище от 177 сребърни монети. Съдържа драхми и тетрадрахми на Александър Македонски. Съкровището е укрито около 300 г. пр. н. е.
През 1936 г. в крепостта Ряховец при Горна Оряховица е открит меден съд с 354 сребърни монети. Съдържа тетрадрахми на Първа Македонска област, Александър II и имитации. Съкровището е укрито през II в. пр. н. е.
През 1889 г. в района на село Орсоя, Михайловградско, овчар открил съкровище от над 200 монети на Филип Араб.
При село Кралево е открито съкровище от сребърни монети. Съдържа 300 тетрадрахми на Александър Македонски и няколко бронзови монети на Касандър.
През 1869 г. в Радомирско е открито съкровище от над 100 сребърни монети. Съдържа тетрадрахми на Александър Македонски и Тасос.
Преди 1896 г. в Градището при връх Голям Манастир, Ямболско, е открито съкровище. Съдържа над 1000 сребърни монети на Лизимах.
Преди 1900 г. при Тутракан, Силистренско, в саркофаг са открити над 100 златни монети на Филип II, Александър III и Лизимах.
При село Стройно, Елховско, е открито съкровище от 193 сребърни монети. Съдържа тетрадрахми на Атина, Тасос, Маронея, Първа Македонска област и Езилас.
В Благоевград е открито съкровище от 200 сребърни монети. Съдържа тетрадрахми на Езилас.
През 1966 г. в Бургаско е открито съкровище от 132 сребърни монети. Съдържа тетрадрахми на Месамбрия, Одесос и Византион. Съкровището е укрито в началото на I в. пр. н. е.
През 1957 г. при село Попина, Силистренско, в керамичен съд е открито съкровище от сребърни монети. Съдържа 146 тетрадрахми. Съкровището е укрито през I в. пр.н.е.
През 1889 г. на Марков баир, западно от Оряхово, Врачанско, е открито съкровище от неколкостотин сребърни монети на Дирахион.
През 1974 г. над левия бряг на река Дервендере, край село Рудник, Бургаско, е открито съкровище от 124 сребърни монети, поставени в глинен съд. Съдържа тетрадрахми на Александър III, Месамбрия, Одесос и имитации. Съкровището е укрито около 72 г. пр. н. е.
През 1895 г. в Мездра, Врачанско, е открито съкровище от 423 сребърни римски монети.
През 1850 г. в развалините на църквата при село Слепче е открито съкровище в глинен съд. Съдържа римски и македонски сребърни монети и статуетка. 130 от монетите и статуетката чрез Ст. Веркович са постъпили в Ермитажа.
През 1895 г. в село Ягнило, Варненско, К. Стойчев открил в двора си съкровище от 3000 броя (около 5 кг) римски сребърни монети. За Народния музей били откупени 250 бр. Запазените са от Веспасиан до Марк Аврелий.
При Тетевен е открито съкровище от сребърни монети. Съдържа 1300 римски монети от II - IV в., сечени по времето на 41 императори.
При село Дебелт, Бургаско, е открито сребърно съкровище. Съдържа 100 милиаренсии на Константин I, Константин II и Констанций II и 3 сребърни медальона. Съкровището е укрито към средата на IV в.
Преди 1900 г. между Плиска и Каспичан под един девташлар от северозападната група е открито съкровище от златни византийски монети.
През 1967 г. в село Пиргово, Русенско, е открито съкровище от златни монети. Съдържа солиди на Аркадии, Хонорий, Теодосий II и Лъв I. Съкровището е укрито в средата на V в.
През 1896 г. във Видин под върба на улица "Ильова" е открито съкровище от златни византийски монети.
През 1914 г. в местността Горчивата чешма при село Хаджи Синанлар, Варненско, е открито съкровище от над 200 златни монети. Съкровището е разграбено. Съдържа монети на Юстин I и Юстиниян I. Укрито е в средата на VI в.
През 1872 г. в село Козлуджа, Казанлъшко, каймаканинът конфискувал откритото съкровище от златни византийски монети.
През 1956 г. в крепостта Ряховец при Горна Оряховица е открито съкровище от златни монети. Съдържа солиди на Хераклий и Хераклий Константин. Съкровището е укрито през VII в.
През 1912 г. по време на Балканската война при прокопаването на траншеи в околностите на Акалан е открито златно съкровище. Съдържа 422 монети на Маврикий, Тиберий, Фока и Ираклий, и златни апликации от колан. Съкровището е укрито през първата половина на VII в.
Преди 1900 г. в местността Алтън Търла при село Войвода, Шуменско, е открито съкровище от златни монети на Роман I и Константин VII.
През 1982 г. при археологически разкопки на Външния град в Плиска, на 12 м от североизточния ъгъл на комплекса е открито съкровище от златни византийски монети. Проучването изяснява, че съкровището е укрито в темелите на зида, вероятно в торбичка. Съдържа солиди на Константин VII с Роман I и Роман I с Христофор. Съкровището е укрито в края на Х в.
При село Згарлий, Пазарджишко, е открито съкровище от златни монети. Съдържа над 260 хиперперона от ХII в.
Преди 1900 г. югозападно от Босилковия хълм при село Куркуджа, Бургаско, е открито съкровище с монети на Комнините.
През 1960 г. в местността Палихор при село Горнослав. Пловдивско, е открито златно съкровище. Монетите са открити в два медни съда, заровени в основите на параклис. Съкровището съдържа 786 хиперперона на Алексий I Комнин, Йоан II Комнин, Мануил I Комнин, Андроник I Комнин и Исак II Ангел. Съкровището е укрито в края на XII в.
През 1923 г. при село Златарица, Еленско, е открито съкровище от 400 електронови монети на Мануил I Комнин, Исак II Ангел и Андроник I Комнин. Съкровището е укрито в края на XII в.
През 1918 г. в село Исакча е открито съкровище от 784 сребърни монети. Съдържа стамини на Йоан II Комнин, Мануил I Комнин, Андроник I, Исак II Ангел, Алексий III и Теодор. Съкровището е укрито в началото на ХIII в.
През 1957 т. в Силистра е открито съкровище от 2571 сребърни монети, съдържа стамини на Мануил I Комнин, Андроник I, Исак II Ангел, Алексий III, Исак от Кипър и български имитации. Съкровището е укрито в началото на ХIII в.
През 1886 г. при разкопаване на градището край село Мрамор, Ямболско, е открито гърне със златни корубести монети.
През 1936 г. в Силистра е открито съкровище от златни монети. Съдържа над 700 перпери на Йоан III Ватаци. Съкровището е укрито през XIII в.
Преди 1887 г. в градището при село Орлов дол, Ямболско, е открито съкровище от златни корубести монети.
През 1835 г. под развалините на олтара в стара църква при село Дебращица, Пазарджишко, е открито гърне. Вътре имало завет, писан на български, и златни корубести монети.
През 1963 г. в землището на село Дунавци, Видинско, е открито съкровище. Съдържа над 290 сребърни монети на Иван Срацимир, Иван Александър с Михаил Асен и Стефан Душан. Съкровището е укрито през XIV в.
През 1978 г. при село Тишевица, Врачанско, е открито съкровище от сребърни монети на Михаил Шишман. Съкровището е разпръснато. Според проучванията е съдържало над 1000 монети. Укрито е през XIV в.
През 1924 г. при село Айдемир, Силистренско, е открито съкровище от 101 сребърни монети. Съдържа аспри на Иван Александър. Съкровището е укрито в средата на XIV в.
При археологически разкопки на Двореца - Царевец във Велико Търново е открито сребърно съкровище. Съдържа 791 монети на Иван Александър с Михаил Асен. Съкровището е укрито в средата на XIV в.
При село Генерал Кантарджиево, Варненско, е открито съкровище от 154 сребърни гроша. Укрито е през втората половина на XIV в.
През 1917 г. в Силистра е открито съкровище от 100 сребърни монети. Съдържа аспри на Иван Александър с Михаил Асен, Иван Срацимир и Владислав I. Съкровището е укрито през втората половина на XIV в.
През 1955 г. край Русе е открито съкровище от 1525 сребърни монети. Съдържа 2 бр. на Иван Александър с Михаил Асен, 170 бр. на Иван Срацимир, 663 бр. на Иван Шишман, 1 бр. на Франческо Дандоло, 2 бр. на Мирчо I и 687 турски акчета. Съкровището е укрито в края на XIV - нач. на XV в.
През 1871 г. при разкопаване на църква в Сотирския манастир е открито съкровище от сребърни монети. Съдържа грошове на Иван Александър с Михаил Асен.
През 1853 г. в село Церово, Пазарджишко, селянин изровил в къщата си златен тас, пълен със сребърни монети на Иван Александър с Михаил Асен.
При Стражица е открито съкровище от сребърни монети. Съдържа акчета на Баязид I и емир Сюлейман. От находката 150 монети са постъпили в местния музей. Съкровището е укрито в началото на XV в.
При село Дъбрава, Старозагорско, в гърне е открито съкровище от сребърни монети. Съдържа 350 акчета с дата 1413 г.
В Перник е открито съкровище от 300 сребърни монети. Съдържа акчета на емир Сюлейман и Мурад II. Съкровището е укрито към средата на XV в.
При село Даскалово, Пернишко, е открито съкровище от 1500 сребърни монети. Съдържа акчета на Мурад II. Съкровището е укрито в средата на XV в.
При археологически разкопки край портата на крепостта Боженишки Урвич е открито съкровище от сребърни монети на Иван Шишман. Монетите са открити разпилени на дълбочина 0,2 - 1,5 м. Ерозията е отнесла голяма част от съкровището по склона.
При Златарица е открито гърне със сребърни монети. Съдържа акчета на Баязид I, Мурад II и Мехмед II. Съкровището е укрито в края на XV в.
Във Велико Търново е открито съкровище от 386 сребърни монети на Иван Шишман и Баязид I.
При село Алтимир, Врачанско, е открито съкровище от сребърни монети в глинен съд. Съдържа 582 акчета на Баязид II. Съкровището е укрито в края на XV - началото на XVI в.
При село Маноле, Пловдивско, е открито съкровище от 1475 сребърни монети. Съдържа акчета на Мехмед II и Баязид II. Съкровището е укрито в края на XV - началото на XVI в.
При село Байлово, Елинпелинско, е открито съкровище от 160 сребърни монети. Съдържа акчета на Баязид II и Селим I. Съкровището е укрито в началото на XVI в.
Във Видин е открито съкровище от сребърни монети. 254 броя са постъпили в Народния музей. Съкровището съдържа акчета на Баязид II, Селим I и Сюлейман I. Укрито е през първата половина на XVI в.
Във Видин е открито сребърно съкровище. Съдържа повече от 1000 монети на Иван Срацимир, Сигизмунд и Баязид II, и 6 сребърни гривни. Съкровището е укрито в средата на XVI в.
При село Сини вир, Новопазарско, е открито съкровище от златни европейски и турски монети. Укрито е около 1600 г.
При село Маломир, Ямболско, е открито сребърно съкровище. Съдържа 601 монети на Иван Александър с Михаил Асен, Мануил II Палеолог, Йоан VIII Палеолог, Осман I, Орхан I, Баязид I, Мехмед I, Мурад II, Баязид II, Селим I, Мустафа I и Ибрахим. Съкровището е укрито в средата на XVII в.
През 1894 г. в село Виноградец, Пазарджишко, е открито съкровище от 192 сребърни монети на Сигизмунд III, Рудолф II и Стефан Батори. 104 бр. са задържани за Народния музей.
През 1894 г. в Сливен, е открито съкровище от 1425 златни и сребърни монети. От тях 107 са задържани за Народния музей.
В местността Драгулински дол при Панагюрище е открито съкровище от 129 златни европейски и турски монети. Укрито е в края на XVIII в.
При село Пешаково, Видинско, е открито съкровище. Съдържа 329 сребърни монети от които 284 - европейски, 44 - турски и 1 грош на Иван Александър с Михаил Асен. Съкровището е укрито в началото на XIX в.
През 1900 г. в село Ветрен, Пазарджишко, е открито съкровище от сребърни монети. Съдържа над 200 талера на Мария Терезия.
През 1966 г. в местността Бозлука, край село Невша, Провадийско, е открито съкровище от сребърни европейски и турски монети. В Провадийския музей са постъпили 628 бр. Съкровището е укрито в началото на XIX в.
При Велико Търново е открито съкровище от 237 златни европейски и турски монети. Съкровището е укрито в началото на XIX в.
През 1973 г. при изкопни работи в Ловеч е открито съкровище. Монетите са намерени в три цилиндрични метални кутии на дълбочина 30 см. Съкровището съдържа 1364 златни монети на Венеция, Белгийската конфедерация, Австрия, Османската империя и Византия. Съкровището е укрито в края на XIX в.

Съкровище от Варна
През 1972 г. в западната част на град Варна при изкопни работи багерист открива златни предмети. При предаването им се установява, че имат общо тегло 1,028 кг. На мястото започват археологически разкопки. До 1986 г. са разкопани над 7 500 кв. м от площта на некропола. Открити са 281 гроба. Средната дълбочина на находките е 0,8 - 1,4 м. Гробовете са три вида:
- символични (без човешки кости) - 56 бр.;
- гробове със скелети в изпънато положение - 90 бр.;
- гробове със скелети в свито положение - 65 бр. Находките при последните два вида са сравнително бедни на благородни метали. Изключение прави гроб 43. В него е погребан мъж на 40 - 50 години. В гроба само златните предмети са почти 1000 с общо тегло над 1,5 кг. Особен интерес предизвиква жезъл-брадвата.
Символичните гробове могат да бъдат разделени на 4 групи.
I група - 3 бр. В тези гробове има стотици златни предмети. В тях са намерени украшения от денталиум, кварц, раковини. Находките включват и предмети на властта.
II група - 3 бр. В гробовете има маски на човешко лице в естествена големина. Върху тях са сложени златни предмети - триъгълна диадема, уста, очи и халки при ушите.
III група - 40 бр. Това са "кенотафи", находките тук са по-богати от гробовете със скелети.
IV група - 10 бр. В тези гробове костите и инвентарът са нарочно натрошени.
Откритите в некропола златни предмети са над 3000 с общо тегло над 6 кг. Само в няколко гроба има над 2300 златни предмета. Намерени са много украшения от малахит, черен минерал, планински кварц, раковини и др. Некрополът е от края на каменно-медната епоха.
Съкровище от Вълчитрън
През 1924 г. в местността Дългите лозя, североизточно от село Вълчитрън, Плевенско, е открито златно съкровище. Група работници при обръщане на нива попадат на предмети. Те помислили, че са от пиринч, и бележат голямо имане. Прекопават мястото на немалка дълбочина, но без резултат. Извадените предмети са поделени... Пръв местният златар открива, че съдовете са златни. В началото на 1925 г. съкровището е прибрано в Археологическия музей - София. Състои се от 13 предмета с общо тегло 12,425 кг. Включва: голям, дълбок съд с две дръжки (кантаросов кратер); голяма масивна чаша с една дръжка (киатос); 3 малки кантароса; триделен съд; 2 големи диска (диаметър 0,37 м) и 5 малки диска. Предметите са изработени от злато с естествен примес на сребро, мед и желязо. При обработката и украсата са използвани електрон, никел и олово. Предполага се, че съкровището е непълно - липсват поставката на триделния съд и други предмети. Някои твърдят, че поставката е била модел на колесница. Съкровището има култов характер. Датирано е от 1300 г. пр. н. е.
Съкровище от Бързица
През 1922 г. в село Бързица, Врачанско, е открито съкровище. Предметите са разпилени... Запазени са само чифт обеци, 4 сребърни обръча и златен обръч. Учени смятат, че отделните предмети са изработени от различни майстори в периода XI - VII в. пр. н. е.
Съкровище от Дълбоки
През 1879 г. при село Дълбоки, Старозагорско, е открита гробница. Градежът е от варовикови плочи в правоъгълен план. При мъртвеца са намерени богати дарове. Находката включва: златен нагръдник; три сребърни чаши; сребърно канче; ризница; хидрия; ситула; фиала; светилник и др. Съкровището е изнесено. Съхранява се в музея Ашмолсън - Оксфорд и ленинградския Ермитаж. Находката е датирана от V в. пр. н. е.
Съкровище от Розовец
През 19 век край село Розовец, Пловдивско, са разкопани 3 могили. Богатите находки от тях са пръснати. За сигурно идентифицирани като част от съкровището при Розовец се смятат: част от златен венец; златен пръстен; сребърен ритон с позлата; сребърна каничка и 9 сребърни апликации за щит. Съкровището е датирано от края на V в. - началото на IV в. пр. н. е.
Съкровища от Букьовци
I. През 1929 г. край село Букьовци, Оряховско, е открито сребърно съкровище. Съдържа: 5 фибули, с верижки, изработени от 8 сребърни нишки; голяма розета; 6 малки розети с висулки - жълъди; 2 кани. Предметите са изработени от сребро. Общото им тегло е 642,92 г. Съкровището е датирано от IV в. пр. н. е.
II. През 1935 г. в местността Гладно поле случайно е открито второ сребърно съкровище. Състои се от:
начелник; 3 кръгли набузника; набузник - съединени лотосови цветове; 2 фиали; каничка и чаша. Предметите са сребърни. Съкровището датира от края на V в. началото на IV в. пр. н. е.
Съкровище от Рогозен
Съкровището е открито на две части през 1985 и 1986 г. в местността Черни брод при село Рогозен, Врачанско. Когато Иван Димитров копал канал в градината си, открил 65 сребърни съда на дълбочина 0,5 м. Отнесъл ги в общината. На мястото идват археолози и започват спасителни разкопки. Следи от погребение и културни пластове не са открити. Явно съкровището е заровено. Разкопките продължават. На 6.01.1986 г., на 5 м северозападно от първата яма археолозите откриват втора със 100 сребърни съда. Находката е на същата дълбочина (0,5 м). След пълното откриване се изяснява, че съкровището е изключително по своите размери и стойност. Съдържа 165 сребърни съда с общо тегло 20 кг. То включва 108 фиали, 54 кани, скифос, котиле и гобеле. Предметите са изработени от сребро с позлата. Съкровището се дели на Елински, Одриски, Ахеменидски и Севернотракийски дял. На 15 от съдовете има надписи. Някои специалисти определят заравянето му като "основен елемент в царската обредна практика", но повечето смятат, че е укрито при опасност. Предметите са изработени и събирани от началото на V в. пр. н. е. до средата на IV в. пр. н. е.. Според специалистите съкровището е богата колекция, принадлежала на трибалски владетелски род.
Съкровище от Челюшница
При неизвестни обстоятелства край село Челюшница, Горнооряховско, е открито сребърно съкровище. Не е известно къде се намира. Съкровището включва: 2 торкви; 5 гривни; 2 пръстена; огърлица; части от съд и гривна. Предметите са изработени от сребро. Съкровището датира от средата на IV в. пр. н. е.
Съкровища от Панагюрище
I. През 1949 г. в местността Мерул, недалеч от Панагюрище, трима братя откриват златно съкровище. Предметите са един върху друг, закопани в земята. Съкровището се състои от 9 съда с общо тегло 6,164 кг. Включва: амфора-ритон; 3 канички-ритони, с форма на женски глави; 2 ритона с форма - глава на елен; ритон с форма глава на овен; ритон с протоме на козел и фиала. Съдовете са изработени от злато 23 карата. Всички са с изящна релефна украса. Предполага се, че съкровището е изработено в град Лампсак (Мала Азия). Датирано е от края на IV - началото на III в. пр. н. е.
II. През 1903 г. в местността Мрамор край Панагюрище е открито сребърно съкровище. Състои се от:
продълговата пластинка; 10 продълговати фалери; 7 кръгли фалери. Фалерите са украсени и пригодени за прикрепяне към ремък. Смята се, че съкровището е гарнитура към щит или конска амуниция. Датирано е от IV в. пр. н. е.
Съкровище от Борово
През 1947 г. при селскостопански работи тракторист изравя 5 сребърни съда. Находката е открита на Беленския баир край Борово. По-късно на мястото започват археологически разкопки, но други предмети не са намерени. Разкопките изясняват, че в близост няма сгради и гробни съоръжения. Явно съкровището е укрито. Находката включва: три ритона; купа с две дръжки, кана. Предметите са изработени от сребро с позлата. Ритоните завършват с протомета на кон, сфинкс и бик. Върху два от тях и каничката има надписи с гръцки букви. Според тях съкровището се свързва с Одриския цар Котис I (383 - 359 г. пр. н. е.). Някои учени предполагат, че находките от Рогозен и Борово са части от голямо царско съкровище. Притежателят му бил принуден да го укрие. Той заровил по-голямата част при село Рогозен, но запазил ритоните (царските съдове). По-късно при Борово се разделил и с тях. Съкровището е датирано от IV в. пр. н. е.
Съкровище от Враца
През 1965-66 г. на Могиланската могила във Враца са извършени спасителни археологически разкопки. Открити и изследвани са 3 гробници. Във всяка са намерени погребения на мъж и жена. Първата гробница е ограбена в древността. В южния дял на могилата се намира втората гробница. Там са намерени останки от колесница, впрегната в 2 коня. Зад нея скелет на друг кон и много сребърни украшения от конска амуниция. Около скелета на мъжа са намерени: 2 сребърни кани; 4 сребърни фиали, колчан с върхове на стрели, върхове на копия; сребърен наколенник с позлата; шлем и 4 бронзови съда. При скелета на жената са намерени: златен лавров венец; чифт златни обеци; златна игла; златни копчета; златни висулки; златна лъжичка; много златни пластинки. Третата гробница е разположена в периферията на могилата, извън оградния зид. Тя също е ограбвана, но непълно. При разпръснатите кости на два скелета са намерени накити от злато, златна и сребърна кана. Учени смятат, че в гробниците са погребани знатни представители на трибалите. Гробниците датират от IV в. пр. н. е.
Съкровище от Летница
През 1963 г. при изкопни работи край град Летница, Ловешко, е открит голям метален предмет. След изчистване са показва дъно на бронзов котел. При изваждането му се посипват множество пластинки и мъниста. Пристига археолог. Извадени са още малки предмети. Съкровището съдържа апликации към конска амуниция, изработени от злато. Включва: набузник, на-челник, много плочки, пластинки, фалери и др. Апликациите са богато украсени. Част от предметите са дело на елински майстор. Специалисти смятат находката за ценен извор, свързан с митологията и царската институция на траките. Съкровището е датирано от IV в. пр.н.е.
Съкровище от Каварна
През 1902 г. в могила край град Каварна е открито златно съкровище. По-късно е продадено в чужбина. Сега е в неизвестност. По фотографии съкровището се състои от 70 златни предмета. Включва: украси към конска амуниция; голямо верижно украшение за глава; начелници; много апликации; халки; късчета златна лента и др. Някои предмети са богато украсени. Съкровището е датирано от края на IV в. - началото на III в. пр. н. е.
Съкровище от Дуванли
През 1929-31 г. са проучени около 50 могили при село Дуванли, Пловдивско. В няколко от тях са открити богати находки.
В могилата Мушовица (диам. 32 м / вис. 4 м) е открита гробна яма. Намерени са: златен нагръдник, 2 златни огърлици; 12 златни обеци; 3 златни фибули; сребърно блюдо; огледало; бронзова хидрия и др.
На южния склон на Кукова могила (диам. 100 м / вис. 15 м) е открита каменна гробница. В нея са намерени: златен нагръдник; 3 фигурки на риби, изрязани от златен лист; златна огърлица; златна торква; 2 златни гривни; 2 златни пръстена; 11 златни обеци; сребърна амфора.ритон; сребърна фиала; 2 хидрии; кана; леген; огледало и др.
В Голямата могила (диам. 45 м / вис. 7 м) е открита гробница. Останките на мъртвеца са намерени на пода, покрити със златоткана материя. Намерени са: 2 златни нагръдника; златен пръстен; 2 сребърни канта-роса; сребърни пластинки с позлата; кожен шлем; железен меч с дръжка от слонова кост и др. В югозападната част на Арабаджийската могила (диам. 30 м / вис. 2,7 м) е открит гроб. В него са намерени: златен нагръдник; златен пръстен; златна огърлица; 8 златни обеци; огледало; съдове от сребро и др.
В Башова могила (диам. 35 м / вис. 6 м) е открит гроб, изграден от големи каменни блокове. Изгорените останки на мъртвия са поставени в сребърно блюдо. В гроба са намерени: златен нагръдник; сребърна чаша; 2 сребърни ритона.
Учените смятат, че погребенията от Дуванли принадлежат на "династическия дом на бесите".
Съкровище от Луковит
През 1953 г. в местността Балана, източно от Луковит, е открито сребърно съкровище. Находката е намерена в голям глинен съд при разораване на нива. На мястото идват археолози. При разкопките са открити голям брой дребни апликации, халкички, копчета и др. Направените сондажи установяват, че в близост няма следи от селище и гробни съоръжения. Обстоятелствата ясно определят, че съкровището е укрито. Находката е допълвана през 1955 г. и 1986 г. след конфискуване и откупуване на предмети. Съкровището съдържа: 6 чаши, 5 фиали; 4 кани; 3 непълни гарнитури за конска амуниция и повече от 300 тръбички, полусферични пластинки, малкиправоъгълни и продълговати плочки с изображения на волски и човешки глави и седящи сфинксове. Освен посочените сребърни предмети находката включва 3 железни юзди. Съкровището е изработено през IV в. пр. н. е и е укрито в началото на III в. пр. н. е.
Съкровище от Кралево
Югозападно от село Кралево, Търговищко, се намират 6 могили. В едната е открит зидан от ломени камъни гроб. В него е намерена позлатена отвън глинена хидрия, служеща за урна. Открити са: конска амуниция с 47 златни апликации; погребален венец; две позлатени сребърни гривни, сребърен нагръдник; две златни обеци и др. Съкровището е датирано от началото на III в. пр. н. е.
Съкровище от Якимово
През 1972 г. край село Якимово, Михайловградско, е открито сребърно съкровище. Състои се от: 4 конични купи; кантарос; 2 масивни гривни, с краища - змийски глави и 2 апликации. Всички предмети са изработени от сребро, чрез съчетание на местни и елински техники. Съкровището датира от III - I в. пр. н. е.
Съкровище от Галиче
През 1918 г. в село Галиче, Врачанско, е открито сребърно съкровище. Състои се от 14 сребърни фалери. Те са изкусно изработени, украсени и позлатени. Изобразени са жена, конник и розети. Съкровището датира от II - I в. пр. н. е.
Съкровище от Арчар
През 1986 г. при археологически разкопки на древния римски град Рицария е открито златно съкровище. Разкопките са на Археологическия институт - София, ОИМ - Видин и археолози от Болоня. Откриватели са д-р Дарио Джорджети и проф. Мария Болини. В северната част на града при разкриване на антично жилище те попадат на съкровището. Из опожарените руини са извадени: 4 масивни златни пръстена; 2 златни огърлици; 2 златни обеци със скъпоценни камъни; златна игла и златна гривна. Открити са бронзови предмети и останки от дървена кутия. Д-р Джорджети предполага, че съкровището е семеен накит, вероятно от времето на хунските нашествия (средата на V в.), когато част от града е опожарена. Предметите са датирани от IV - V в.
Съкровище от Малое Перешчепино
През 1912 г. край река Ворскла няколко овчарчета намират златни предмети. Отнасят ги в селото. Селяни отиват на мястото и разравят пясъците. Открити са златни и сребърни вещи, всички незабавно поделени. Вестта за съкровището стига до властите в Киев. В Малое Перешчепино идват полицаи и археолози. Учените издирват и изземват по-голямата част от находката. Останалите предмети по-късно също са предадени на археолозите. Според информацията, получена от откривателите, предметите лежали в пясъчна дюна на дълбочина 0,2 - 1 м на площ 1,5 м в диаметър. Между предметите имало изгнили късове дъски. Съкровището е голямо - само благородните метали са 25 кг злато и 50 кг сребро. Състои се от: златни и сребърни съдове - големи амфори, купички, блюда, 11 златни чаши, 10 сребърни чаши, златен ритон; огърлица от златни солиди; два чифта златни гривни; обкови за колани; сабя; стремена; седло; над 250 златни пластинки; златна тока (близо 500 гр.); пръстени и 69 монети (Тиберий, Маврикий, Фока, Ираклий, Констант II). Особен интерес предизвикват златната тока и пръстените с монограми. След дългогодишни спорове и изследвания съкровището е определено като част от богато погребение чрез трупоизгаряне на Хан Кубрат, византийски патриций и владетел на Велика България. Съкровището е датирано от периода непосредствено след 668 г.
Съкровище от Шеремет
При село Шеремет, Провадийско, е открито съкровище. В състава му влизат: една златна и шест сребърни торкви; три златни гривни; два чифта златни обеци; златен кръст и златни мъниста. От съкровището са запазени само златната и 4 сребърни торкви, и две златни обеци. Според някои учени съкровището принадлежи на славяните. Заровено е през IX в.
Съкровище от Преслав
През 1979 г. група кооператори при работа в местността Кастана, северозападно от дворцовия център Преслав, изравят съкровище, без да го забележат. Дълбочината е била не повече от 0,6 - 0,7 м. При следващата обработка на почвата съкровището е разпръснато на площ около 300 кв. м, отново без да е забелязано. Тези обстоятелства наложили след откриването му да се предприемат разкопки. След няколко месеца съкровището е събрано. Проучванията изясняват, че съкровището не е свързано с погребение и гробни съоръжения. То е било укрито. Собственикът му е използвал пещ, зидана от камък, намираща се в останките на старо полувкопано жилище. Съкровището е било поставено в обковано дървено сандъче. Състои се от златни и позлатени сребърни предмети. Включва: 2 огърлици; част от диадема; няколко чифта обеци; копчета; халки; пръстени; много кръгли, кръстовидни, квадратни и сърцевидни апликации от златна дреха. Общият брой на предметите от женската гарнитура е около 150. В съкровището влизат още 2 лъжици от масивно сребро; сребърни пластинки; посребрени бронзови пластинки; бронзови апликации и 15 византийски сребърни монети от Константин VII и Роман II. При изработката са съчетани изумруди, аметисти, перли, планински кристал, стъкло и емайл с различни ювелирни техники. Предполага се, че съкровището е принадлежало на хора от Двореца. То е датирано от IX - Х в.
Съкровище от Никопол
През 1971 г. в местността Харманлъка, източно от Никопол, е открито съкровище. При дълбока оран на 0,5 м дълбочина е намерен голям меден кюп. Съдържа: сребърни съдове - чаша и 3 таса; 2 сребърни лъжици; 5 кръгли сребърни кюлчета; 2 сребърни пръчки; над 150 сребърни копчета с позлата (някои украсени с камъни); 7 монети; златни и сребърни накити - обеци, гривни, торкви, огърлици и др. Съкровището вероятно е принадлежало на богат търговец или болярин. Датирано е от ХIII - XIV в.